Четвъртият президент в най-новата история на демократична България положи клетва и встъпи официално в длъжността си. Сам. Без президентша. Г-н Плевневлиев е семеен, с деца, както се изисква за човек, заемащ такъв висок държавен пост. Другарката му в живота е енергична и успяла дама, която до преди няколко месеца собственоръчно е направлявала семейното гнездо и сигурно се е справяла добре. Но днес, като съпруга на президента на Републиката, малко се спря. На сянка, на скрито, на сигурно. Забрави да го придружи в най-важните му обществени стъпки – клетвата и церемонията по встъпването му на поста държавен глава. Съпругата – президентша е олицетворение на майката за хората, на женската част от силната мъжка държавническа половинка, тя е дамата в реалната властта. По Конституция тя няма права и задължения като съпруга на президента, но от морална и етична гледна точка нейната фигура е олицетворение на свободата на взаимоотношенията между половете. Тя е застъпник на социални и благотворителни каузи и горда изразителка на силата и духа на съвременната майка и съпруга у нас.
Дали филмът „Мисия Лондон” я стресна и накара да не се вписва в неподходящи за амплоато й роли или натюрела й на момиче от народа надделя над нуждите за държавническата откритост на съпруга й, само тя може да каже. Рано или късно ще го направи. Няма как, ние живеем в България и малко са нещата дето са скрити и непоказани.
Имала казват лично пространнство и то е недосегаемо. Разбира се, че е така. Но по дефиниция личното пространство е зоната от около 1.50 метра около човека. След това следва т.н. социална зона, която е около 2.5 – 3 метра. След социалната зона идва ред на т.н. обществена зона, която е до 5 метра около лицето. Според специалистите антрополози и психолози това са кръговете на пространствено възприемане на индивида.
Горните дефиниции опростяват подхода на г-жа Плевневлиева към държавническите задължения, защото тя всеки ден излиза от личното си пространство, когато отива на работа, на пазар или да изведе децата си в парка. Следователно е свикнала да е в общественото пространство и много лесно би понесла и обществения интерес към нея и семейството й.
Единственото което съществува като истина, че не подкрепи публично съпруга си с очаквани от нея действия и преобърна протокола с главата надолу. Единният държавен протокол е сериозно нещо,но бог да му е на помощ, ако първата дама реши да покаже кои са силните й страни.
Ако госпожа президентшата се дърпа преднамерено, то нейното послание е много силно и добре разбрано от всички. Такава ПР практика е нова стъпка в съвременните комунакионни техники и дори г-н премиера, който е доказан природен ПР талант има какво да научи. Иде нов протоколен или ПР полъх, моля, изчакайте! Следва продължение…

публикувано в. „Преса“ – 25.01.2012.

публикувано в. „Труд“ - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=891985

Не ги приемайте за нищо друго освен за животни. Те не са ви деца!

Не ги превръщайте в играчка! Правилно разпознавайте сигналите им за нужда от храна, вода, подслон, здравна профилактика, игра и забавления.

Не ги носете на места, които не са подходящи за животни! Любимецът не е второто ви “аз”, има си своето място и време! Често модни икони или светски личности приемат галениците си като фон за собствените си звездни отблясъци и ги превръщат в шикозни карикатури, водейки ги по купони и карайки ги да пият бира и да поемат цигарен дим.

Спазвайте изискванията за транспортиране в лично превозно средство – в специален бокс или свободно, и в обществения транспорт – на каишка, с намордник и с валиден здравен паспорт.

Не закачайте чужд домашен любимец, когато е на разходка. Дори да изглежда добронамерен, не познавате поведението му, което може да ескалира във враждебно.

Разхождайте ги на специално обозначените за целта места и ги пазете от себеподобни от вашия и техния вид. Стават дребни свади между невъзпитани добре от стопаните си любимци и невъзпитани от родителите си пораснали човеци.

Не превръщайте домашните си любимци в грозно навлечени кукли, с дрехи и дрънкулки. Всяко животно си има своята естествена красота.

Осигурете им лично пространство, какво като са животни? Те също имат нужда да са сами със себе си.

публикувано въ вв. Труд - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=917337

- Не ставай роб на GSM-а си! Това е само един телефон, нищо, че има полезни функции. Приеми го като нужна и неотложна вещ, не като любовница!

- Пази го от пряка слънчева светлина, от удар, от летене, от водна или кална баня!

- Не говори на обществено място високо и дълго! Всички наоколо те чуват и те мразят, че ги занимаваш със себе си!

- Не навлизай в личното пространство на хората със силното звънене на апарата си! Намери си начин, когато си в общество, да включиш функция “без звук”!

- Не си слагай дразнещи идентификационни мелодии на звънене! Ще си го отнесеш някъде, особенно ако си фен на ЦСКА и си сред левскари!

- Почиствай го често с антибактериална кърпичка. Доказано е, че един мобилен апарат е носител на безчет микроби и бактерии.

- Не го оставяй на масата при хранене. Той не е прибор.

- Внимавай със снимките в паметта на телефона! Те са повече вредни и издайнически, отколкото добри спомени.

- Когато си сред природата, винаги, ама винаги ходи със зареден и платен мобилен телефон! Не дай си, Боже, може да ти бъде последна помощ и подкрепа в критична ситуация за живота ти.

публикувано във в. Труд - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=917341

Както личи от името, градинското парти е забава на открито. Как обаче да се нагиздим за такъв род забавление?

Най-лесното е да спазим дрескода, посочен в поканата.

Обикновено там ще прочетем Smart casual (небрежно елегантен), Sporty casual (спортно елегантен) или Coctail (лека рокля до коляното или летен костюм).

Това, че ще сме на открито, не означава да се облечем фриволно.

Съобразяваме се с обстановката, времето и мястото.

Парти на плажа предполага спортен или хипи стил, а не обувки с високи токчета и малка черна рокля тип “Коко Шенел”.

При парти на лодка е вълнуващо да се наблегне на морските елементи в облеклото. Ако матинето е на зелена морава, токчетата на обувките се забиват много неприятно в меката трева и се получава

кално-грозен ефект за ефирно облечената дама. Тя рискува дори да остане само по чорапи. Не че това не е част от интригата на градинското парти, за която дълго ще се шушука…

Ще спазим добрия тон, ако на подобно място се държим като на коктейл. Т.е. доста приятелски, по-освободено и не си носим проблемите от офиса. Разговорите за работа са разрешени, но само ако не се разгорят ожесточени служебни дрязги.

Градинското парти е мястото, на което наблягаме повече на напитките и хапките, отколкото на спора за политическите ни пристрастия.

Тук е и мястото за щедро раздаване на визитки и за създаване на нови полезни контакти в неформална обстановка.

Имайте предвид, че стратегически важно на подобни събития е винаги да си носим сако или друга връхна дреха. Защото в по-късните часове захладнява и няма смисъл да зъзнете насред приятен разговор.

Добрата новина за пушачите е, че могат да си димят на воля. Единствено трябва да внимават да не издухват кълбета дим срещу събеседниците си.

Танците са ако не задължителни, то поне препоръчителни. Направените весели снимки са повече за забавление, отколкото средство за следваща компроматна война в офиса. На градинско парти номерът е да се заредите с добро настроение и да си го “складирате” като щит срещу стреса, който винаги ни дебне в службата.

публикувано в. „Труд“ – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=908961

Не се яде бързо!

Не се говори високо!

Не се пее на масата, освен в специалните случаи, когато се налага!

Не се лапа върхът на ножа!

Не се облизва льжичката за чай!

Не се размахват прибирите, когато са с храна в тях! Може да опръскате някого с мазнина.

Не опирайте лакти на масата!

Не се люлейте на стола!

Дръжте чашата за вода с всички пръсти!

Не солете, преди да опитате ястието!

Само в Ориента шумното оригване изразява удоволствие от добрата храна.

Не се почесвайте видно, не си бъркайте в носа, в ушите и т. н. Китките трябва да са поставени на ръба на масата, стойката на тялото да е изправена. Не се подпирайте и излягайте на масата.

Кавалерът да придържа стола на дамата при сядане и ставане!

Когато на масата има по-голяма компания, кавалерът винаги разговаря и помага на дамата от лявата си страна!

Понякога се изпускат приборите на земята. Не се паникьосвайте и не ги вдигайте! Просто викнете келнера да ви донесе други!

Макароните навивайте около вилицата си, като я опирате на ръба на чинията. Не ползвайте лъжица. Помагайте си с ножа!

Не духайте горещи течности и храни, за да изстинат – изчакайте!

Ако в менюто има храни, които не познавате и не знаете как се консумират – не ги поръчвайте, за да не изпаднете в конфузна ситуация.

Използвайте сервираните прибори за пиле, риба, раци, скариди, омар, миди и др. Само в екстрени случаи ползвайте ръцете като помощно средство напук на максимата “пиле се яде с ръце”.

Ако супата е сервирана в купа с дръжки, може да я пиете! Иначе използвайте лъжицата! Става така: с лъжицата гребете супа, като я движите от нас към отдалечения край на чинията. След приключване оставете лъжицата в чинията.

Не бъркайте в чужда чиния, колкото и да ви харесва съдържанието й!

Не пресипвайте питието си в чашата на съседа.

Не яжте направо от филията хляб, а я начупете на малки залци!

Не топете като невиждали соса с ръка – за това си има вилица!

Не се тъпчете, сякаш са ви държали гладни много време. Лакомията е грях!

Не си оставяйте мобилния телефон в близост до чиниите и чашите на масата! Той не е прибор, нито събеседник.

Не забравяйте, че сте човек, а не животно! Яжте цивилизовано и за наслада!

Най-ярък пример за протоколен гаф в по-новата ни история е конфузната случка при официалното посещение на президента Желю Желев в Япония. Тогава съпругата му Мария, без да се замисли, пресипа своето саке в чашата му на обяд при японския император.

Половинката на бившия държавен глава е класирала България в Топ 5 на най-големите протоколни гафове благодарение на балканския си навик да слага ръка върху чашата на съпруга си по време на държавни приеми. Мария Желева обаче няма основание за недоволство. Все пак тя е пета в подреждането. На четвърто място е Карла Бруни-Саркози със синя ефирна рокля на голо. Така на официална визита при руския президент Дмитрий Медведев зърната й изпъкнали. Трета е Хилъри Клинтън с изхлузената си обувка в Париж. Филипинската бивша първа дама Имелда Маркос е втора с обяснението защо си е купила 3000 чифта обувки – за да подпомага местната индустрия. На първо място е алчната фризьорка Лейла, която се издигна до президентша на Тунис с мъжа си Бен Али. Тя изнася 1,5 т злато на стойност 45 млн. евро от националната банка на Тунис. Шефът на банката отказал да й даде кюлчетата, но склонил след лично обаждане на съпруга й Бен Али.

Милена ХЛЕБАРОВА, експерт по протокол, етикет и публични комуникации

Дори на яхта рибата не се яде с ръце

Ако случайно ви поканят на яхта, не носете обувки с токчета и джапанки, може да се наложи да ви спасяват. На лодките обикновено се сервира много морска храна. Ето как да избегнете капаните й:

Риба – варена или пържена се консумира със специални прибори за риба; пушените разновидности и суровата херинга – с нож и вилица; рибата от консерва – с вилица. Внимавайте за кости – те са като подводни рифове.

Хайвер – сервира се в специални купички и се хапва с малка лъжичка. Съчетава се и с намазaн с масло препечен черен хляб.

Раци – ядат се с ръце и със специалните нож и вилица за раци. С лявата ръка държите рака за черупката, а с дясната с въртеливо движение откъсвате щипките му. Изсмуквате с уста месото от тях. При по-големи щипки отчупвате връхчето им, отделяте част от черупката с ножа за раци и изваждате съдържанието в чиния. Месото в опашката на рака се консумира, като се отстрани черупката със специалния нож и се почисти каналчето на рака. Ако ракът е много голям, след като се почисти, месото му може да се яде с лъжичка направо от долната черупка. Супа от раци се пие направо от купичката. Ако вместо в купа е поднесена в чиния, тогава се използва лъжица.

Омари, лангусти – за тях важат правилата и приборите на раците.

Стридите се предлагат сурови и варени. Суровите се сервират разтворени. Ядат се с ръце, направо от черупката, като се прибавят лимон, сол и пипер. Позволено е сърбането. Специалната вилица за стриди се използва само за да откъснете месото й от черупката. Варените стриди се консумират с нож и вилица за риба.

Мидите – с ръце. Месото на мидата се изважда с вилица, но може да си служите и с черупка на вече изядена мида като помощно средство за консумация на следващите миди. Поливат се със сока на лимон и се посоляват. Празните черупки се поставят в специално приготвен съд за тях, а не се хвърлят през борда на яхтата и по палубата!

След консумация на риба и морски деликатеси задължително се изплакват пръстите на ръцете в специално поднесената купичка с топла вода, в която плуват парченца лимон или стрък магданоз.

публинувано в. „Труд“ – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=901738

Когато 26-годишният Лъчезар Варнаджиев купи “Кремиковци” за 316 млн. лева, той прибра в джоба си химикалката, с която подписа сделката за спомен. И медиите го изядоха за тази му постъпка. Наистина ли деянието му е непростимо?

Известният с прозвището си Железният политик на Източна Европа – Вацлав Клаус, който е бил два пъти министър-председател и сега е втори мандат президент на Чешката република, пък разбуни международните пишещи братя по време на официалното си посещение в Чили. Той бе сниман как прибира протоколната писалка, с която подписал междудържавните споразумения.

От протоколна гледна точка прибирането на писалка, с която е подписан важен държавен или международен документ, е в реда на нещата.

Актът по вземането на точно тази писалка може да бъде незабележим или официално оповестен. Обикновено двамата държавници боравят с две писалки, които са и протоколно значими предмети.

Писалката в тези случаи е символ на успеха и на дипломатическите усилия на много хора, работили за дадената кауза, символ на историческия момент.

След приключване на акта по подписването, ако не е предвидено по протокол публично да си разменят писалките, напълно е допустимо всеки държавен деец да си сложи в джоба неговото средство за писане. Това е практика и тя не подлежи на коментар.

Много известни политици имат свои колекции от писалки, с които са поставили “автографа” си под различни спогодби в национален и международен план.

Така че това не е протоколен гаф, не е присвояване, а си е част от деловото сътрудничество. И в някаква степен – от историята. Защото в доста музеи по света съществуват специални зали с личните сбирки от “исторически” писалки на политици.

И всеки, който е в час с плуването в протоколните води, никога не би злепоставил “Маргарет Тачър-а” на Чехия, както наричат г-н Клаус. Той просто е искал да попълни колекцията си с чилийска писалка, нищо повече.

А нашият бизнесмен пък е пожелал да има спомен от сделката на живота си.

публикувано в. „Труд“ - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=875065