Поколението на 20-30 годишните
Родените през 80-те години на 20-ти век, са днешните млади лъвчета. В разцвета на силите си, момичета и момчета с талант и хъс се борят за място под слънцето – професионално и личностно. Получили добро образование навън или у нас, те носят в себе си желанието да са по-добри от най-добрите. Във всичко. Веднага, не после или когато станат на 40. Нямат време за чакане. Те превземат територии, щатове, позиции, постове. Те са настоящите министри, депутати, банкери, директори, обикновенни млади милионери, писатели, актьори, уебдизайнери, лекари, продавачи на коли, електронни джаджи или зелена енергия. Финансови виртуози. Полиглоти, почитатели на здравословната храна и винтидж стила на живот. Маунтинбайкъри и сноубордисти. Нудисти и пътешественици. Те са и ненаситни мечтатели, авантютисти и купонджии. Наричат ги ентертейнмънт поколението. Защото нищо човешко не им е чуждо – секс, бял прах, марихуана, бъчви бира и галони с уйски. Тридневни партита, децибали, силиконови мадами, клубове, плажен волейбол, яхти и монокини. Гейове, пури, спин. Провинциални сексикони, Миски, жрици, но не на Мелпомена.
Родените през 80-те години на 20-ти век са контета, не правят грешката с белите чорапки. Имат стил! Дрехите са втора кожа и играта с тях е част от забавлението на ентертейнмънт поколението. Елегантни, красиви и богати – това са мантрите за всеки ден. Но за да изглеждат като слезли от страниците на Vogue, тунингованите красавици, са изнудили татенцата си за силиконови цици и джуки. Феминиски и еманципатки, които тайно гледат турски сериали, навиращи ни патриархални анадолски нрави.
Ентертейнмънт поколението не е фен на статуквото и се бори срещу всичките му форми. Брани свободата си и дразни църквата с безбрачно родените си потомци. Бракуването е разточителство, което сякаш се приема на сериозно само от живеещите в Асеновград и околността. Не за друго, а защото там е меката на уединг индустрията у нас. Харесват семейството, но това на мама и татко. Създаването на собственно е вид лукс, който ги отдалечава от кариерния скок или Dolce Vita-та. Живеят на скорост, не слагат тавани, но обичат кухнята на баба и са готови да прелетят 2000 километра заради едни сърмички с лозови листа или тутманик с много сирене и масло.

Поколението на тинейджърите
Родени около Виденовата зима през 90-те години на 20-ти век, днешните тинейджери са свежия планински полъх в живота ни. Очарователни, почти деца, почти възрастни, тинитата са това, което ние, които сме минали по техния път, никога не сме били и даже не сме си представяли, че може да сме. Акселерати, удивителни манипулатори, консуматори до мозъка на костите си, имитатори и безмилостни устатници. Природата сякаш е дарила това поколение с повече ум, талант, заложби и хубост от всички предишни. Намахани, освободени, сексуално зрели и стряскащо отворени, IT грамотни до изкривяване на спиците. Деца, пораснали пред екрана на компютъра, без игри на фунийки, жмичка и бой със снежни топки. Но с много виртуален опит. С буйна кръв, шумни и забавни. Както и откровени нахалници, когато си искат и чакат своето. С наднормено тегло и Макдоналдска мания за хранене. Спортът за тях е част от програмата по ТВ, но са фенове на танците, купоните и забавата. Дрехите им са под егидата на трите М-та – модно, марково и задължително купено от Мола. Молът, като институция, новият Пионески дворец, но с по-цивилизационен привкус.
Родените в средата на 90-те години на 20-ти век се наричат Чалгапоколението, защото не си падат по Rock N’ roll, Funck-а или диското. Фаворизират чалгата, която е повече като градски скеч, отколкото като музика за наслада на сетивата. Но копират сценичното поведение на чалга изпълнителите и го припознават като свое. И идват драми във визията и стила им, в изразите, в мотивите им за живота.
Фейсбук е съвременното подобие на популярния преди години лексикон и днес тинейджерите го припознават за свое място под слънцето. Разменяйки си постинги и послания по стените, тинитата живеят във виртуалното пространство наяве, а навън са в безтегловност. Уличната джунгла ги превръща в неуверени и неориентирани млади хора. Непознаването на живия живот ги изнервя и прави агресивни. Агресивността им е близка по степента на тази, която е установена при изспечени престъпници, според данни на психолози. Неувереността им произтича от приемането на семейството и родителите като части от филми за виртуално оковаване, а не като нормална среда за правене на нещата от живота. Нивото на просветната ни пък ги превръща в полуграмотни, мразещи се и незаинтересувани индивиди. Лошата хигиена на човешките отношения около тях ги тласка към проблеми първо със самите себе си, после с родители, учители, съседи, с приятелите. Наркотиците са твърде достъпни около училищата и по статистика около 90 % от децата между 11 и 19 години са пробвали наркотични вещества / хапчета, цигари, кокаин /. Всеки трети тинейджър пие алкохол ежедневно. Бирата не се брои, тя спада към безалкохолните напитки. Престъпността е на една крачка след наркотиците и алкохола, за съжаление. Порочният кръг от неправилни стъпки на родители, учители, на самите тинейджъри само затвърждава данните на институциите, че тинейджърите ни са неподготвени да бъдат в крак с годините си и с очакванията за по-отговорно боравене със собствените си съдби . Но здравите български гени, превели ни успешно през хилядолетия, са надеждата ни, че нелицеприятните думи в по-горните изречения ще се само приказки. Поколението от средата на 90-те години на 20-ти век, въпреки че е заченато и гледано в трудности, носи чертите на съвремието си и когато му дойде времето ще покаже силата си за възход и просперитет. За себе си и за нацията, така както са го правили поколения преди тях.

Статията е публикувана в сп. „Интро“, м. април 2012.

Щом американският президент Буш може да влезе в коловоза с лапсус лингва, какво пречи на българския му колега, президента Росен Плевнелиев да сгафи? Да обърка в поздравителната си реч към официалния си гост, президентът на република Чехия, г-н Вацлав Клаус от къде е дошъл той, от Чехия ли, от Полша ли? И да създаде, макар и за кратко ужас в протокола си. От словесния гаф. Трябва ли президентите да повтарят грешните постъпки на своите колеги? Не. Те не го и правят нарочно. Но така започват да си приличат. Един с друг. Просто това са стечения на обстоятелства, които водят до техните кулизии. Еднакви, повтаряеми, независимо от граници, политически ангажименти и време. Вярно, нашият президент веднага след лапсус лингва-та си се поправи и се извини, но ще остане в историята като сгафил. Документирано е и връщане назад няма. Не че г-н Плевнелиев е искал да обиди колегата си, г-н Клаус, боже опази. Не че протоколът на президента не си е свършил перфектно работата. Не казвам това. Сигурно всичко е добронамерено и правилно. Казвам, че реакциите на президента излъчват несигурност, но и бърз нюх на замазване на сгрешеното. Езикът на тялото му и изразите му го издават. Той е умен и съобразителен. Има възпитание и уважение към високите си гости, но е като първокласник на първия учебен ден. Нашият президент не е наследствен политик, няма силна политическа закалка, дори не е член на политическа партия. Но е президент и е длъжен да показва всички черти и достойнства на такъв. Никакви домашни, служебни или каквито и да е грижи не бива да го обезоръжават да е най-добрия. Той е бащицата, главата на нацията. В него са вперени погледите ни и трябва да е старателен. Да не е един от всички политици, на които лапсус лингва са им като домашно четиво.

Така е г-н президент, правилно сте разбрали.

Но строгият императив на закона за държавния протокол съдържа ясни
правила за поведението на президента по света и у нас. У нас, тези
правила може да се смекчат при изпълнение, но когато става въпрос за
междудържавническо посещение в САЩ, Република Гватемала или Япония
той е длъжен да ги спазва. Ама много длъжен.

Като например – какво ще прави първата дама на Република Гватемала,
когато има задължения като домакиня да запознае гостенката си, с
културния и социален живот в страната си? – ами нищо. Просто гостенка
от Република България няма да има, тъй като не придружава съпруга
си, българския президент по време на високопоставената визита. От
това следва едно писане на покани само в единсвено число, единствени
прибори за хранене по време на церемониален обяд, подаръци, които
не са съобразени с гостенката, празен стол в ложата по време на оперна
постановка и разни други колизии.

С липсата на г-жа Плевнелиева на държавната сцена до съпруга си, ще се
направят нововъведения, разчупващи рамките на установения протокол.
По наш си, български начин.

Г-н президентът е много сериозен, делови и организиран човек и добър
администратор, но ще обърка работата на собствения си протокол и ще
затрудни протоколите по света. Не му е присъщо, знам. Той не е такъв.

Но е присъщо на любящия съпруг да следва желанията на благоверната си
жена, били те и в противовес със собствения му професионален интерес.
Г-жа президентшата иска да е и ще си остане инкогнито. Браво! Отстоява
си свободата жената с цената на всичко. Показва на всички кой носи
панталоните в къщи.

Явно е, че г-н Плевнелиев обича и държи на семейството си. Готов е на
всичко за него, включително и на компромиси. А може ли ситуацията
така да се пренажежи и той да трябва да избира – да бъде между баща
на нацията и баща на децата си. И той хипотетично разбира се, да
избере семейството. Да се откаже доброволно от поста си, пак казвам
хипотетично.

Не е невъзможно, историята помни такита случаи. Заради неприетата от
поданиците му любов с американката Уолис Симпсън, британският монарх
Едуард VIII напуска поста си и предава короната в ръцете на брат си
Джордж VI /баща на Елизабет II, сега кралица на Обединеното Кралство/
през 1936 г.

И в най-новата история на България това няма да е прецедент,
абдикирали са и княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд I, но по
съвсем други причини. Ще е прецедент, ако жена го предизвика и у нас.

Аз като жена, съпруга и майка съм много наясно с мотивите на г-жа
президентшата да се противи на протокола и я разбирам и възприемам
позициите й. Но като гласоподавател и гражданин на Република България
се дерзая от мисълта, че нещо не е, както трябва да е.

Успокоява ме само факта, че ако г-н Плевнелиев реши хипотетично да
предаде поста си и се отдаде на семейството си, то пак жена ще оправя
положението!

Вицепрезидентът, г-жа Попова по правна норма става президент!

Във всяко нещо от живота, пръст имат жените.

Нали зад всеки успял мъж седи сянката на една силна, смела и
съзидателна жена.

Г-н президенте, имате си я, само я насочете да съзидава и за нас,
гражданите на Република България!

Четвъртият президент в най-новата история на демократична България положи клетва и встъпи официално в длъжността си. Сам. Без президентша. Г-н Плевневлиев е семеен, с деца, както се изисква за човек, заемащ такъв висок държавен пост. Другарката му в живота е енергична и успяла дама, която до преди няколко месеца собственоръчно е направлявала семейното гнездо и сигурно се е справяла добре. Но днес, като съпруга на президента на Републиката, малко се спря. На сянка, на скрито, на сигурно. Забрави да го придружи в най-важните му обществени стъпки – клетвата и церемонията по встъпването му на поста държавен глава. Съпругата – президентша е олицетворение на майката за хората, на женската част от силната мъжка държавническа половинка, тя е дамата в реалната властта. По Конституция тя няма права и задължения като съпруга на президента, но от морална и етична гледна точка нейната фигура е олицетворение на свободата на взаимоотношенията между половете. Тя е застъпник на социални и благотворителни каузи и горда изразителка на силата и духа на съвременната майка и съпруга у нас.
Дали филмът „Мисия Лондон” я стресна и накара да не се вписва в неподходящи за амплоато й роли или натюрела й на момиче от народа надделя над нуждите за държавническата откритост на съпруга й, само тя може да каже. Рано или късно ще го направи. Няма как, ние живеем в България и малко са нещата дето са скрити и непоказани.
Имала казват лично пространнство и то е недосегаемо. Разбира се, че е така. Но по дефиниция личното пространство е зоната от около 1.50 метра около човека. След това следва т.н. социална зона, която е около 2.5 – 3 метра. След социалната зона идва ред на т.н. обществена зона, която е до 5 метра около лицето. Според специалистите антрополози и психолози това са кръговете на пространствено възприемане на индивида.
Горните дефиниции опростяват подхода на г-жа Плевневлиева към държавническите задължения, защото тя всеки ден излиза от личното си пространство, когато отива на работа, на пазар или да изведе децата си в парка. Следователно е свикнала да е в общественото пространство и много лесно би понесла и обществения интерес към нея и семейството й.
Единственото което съществува като истина, че не подкрепи публично съпруга си с очаквани от нея действия и преобърна протокола с главата надолу. Единният държавен протокол е сериозно нещо,но бог да му е на помощ, ако първата дама реши да покаже кои са силните й страни.
Ако госпожа президентшата се дърпа преднамерено, то нейното послание е много силно и добре разбрано от всички. Такава ПР практика е нова стъпка в съвременните комунакионни техники и дори г-н премиера, който е доказан природен ПР талант има какво да научи. Иде нов протоколен или ПР полъх, моля, изчакайте! Следва продължение…

публикувано в. „Преса“ – 25.01.2012.

публикувано в. „Труд“ - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=891985

Не ги приемайте за нищо друго освен за животни. Те не са ви деца!

Не ги превръщайте в играчка! Правилно разпознавайте сигналите им за нужда от храна, вода, подслон, здравна профилактика, игра и забавления.

Не ги носете на места, които не са подходящи за животни! Любимецът не е второто ви “аз”, има си своето място и време! Често модни икони или светски личности приемат галениците си като фон за собствените си звездни отблясъци и ги превръщат в шикозни карикатури, водейки ги по купони и карайки ги да пият бира и да поемат цигарен дим.

Спазвайте изискванията за транспортиране в лично превозно средство – в специален бокс или свободно, и в обществения транспорт – на каишка, с намордник и с валиден здравен паспорт.

Не закачайте чужд домашен любимец, когато е на разходка. Дори да изглежда добронамерен, не познавате поведението му, което може да ескалира във враждебно.

Разхождайте ги на специално обозначените за целта места и ги пазете от себеподобни от вашия и техния вид. Стават дребни свади между невъзпитани добре от стопаните си любимци и невъзпитани от родителите си пораснали човеци.

Не превръщайте домашните си любимци в грозно навлечени кукли, с дрехи и дрънкулки. Всяко животно си има своята естествена красота.

Осигурете им лично пространство, какво като са животни? Те също имат нужда да са сами със себе си.

публикувано въ вв. Труд - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=917337